Няма как да знаете, тъй като това е първата статия в този раздел, но едно от любимите ни хобита е да пътуваме насам-натам. Последната екскурзия из Европа бе едва преди седмица. Направихме си кратка, но обстойна обиколка на Прага. Няма да описвам историята на града, а само ще разкажа за впечатленията си като турист – какво според мен трябва да се види, какво може да се пропусне и неща, които трябва да се знаят.

Прага е разположена около река Вълтава. Жителите са около 1 200 000. Градът се състои от 10 квартала. И аз като всеки турист, отиващ за първи път, прекарах цялото време в Прага 1 (Стария център) и Прага 2 (Новия център).

И ето тук е време за първата препоръка. Преди да резервирате хотел, хвърлете едно око на картата и го изберете така, че да е в рамките на тези 2 квартала. Нашият хотел се намираше на оптималното според мен място – точно на границата между двата квартала. Така можеш да си пешеходец през цялото време, тъй като движението из Прага, колкото и да не ви се вярва, е доста по-зле отколкото в София. Да не говорим за паркиране… максимум  2  часа на едно място. А ако успеете да намерите паркинг… е, цените са главозамайващи. При всички случаи е най-добре хотелът да има паркинг и да оставите там колата. Когато си правите резервация, разгледайте внимателно какво е включено в цената на стаята, т.к. паркингът често не е включен и се доплаща отделно. В нашия случай струваше около 44 лв. за 24 часа. Обществените паркинги са по-скъпи.

След като вече сте се настанили и освежили с една бира на бара, може да се насочите към стария център. Улиците са широки, а сградите с колосални размери. Колкото повече се приближавате към Stare Mesto, толкова по-пищни стават фасадите и големи площадите. Ще попаднете в туристическия поток, който ще ви повлече по „немския път“ (в миналото туристите са били главно германци) и ще стигнете до Карловия мост, а зад него на отсрещния бряг ще видите как се е излегнал замъкът Храдчани.

Карловият мост е един от символите на града. Построен е в готически стил и на него са поставени 30 статуи на светци, а когато тръгнете по него, се спрете на петата статуя от дясната ви страна и се усмихнета на братята Кирил и Методий.

Замъкът Храдчани фигурира в книгата на Гинес като най-големият дворец в света. Тъй като знаейки това, бях доста разочарована, ще ви предупредя, за да имате напълно реалистична представа, че това е един огромен комплекс, възникнал от най-стария град, укрепен по-късно със стена и еволюирал в „замък“. Историята му започва през  IX век. Първа е изградена църквата на Дева Мария, а по-късно и катедралите Св. Джордж и Св. Вит. През XII век е издигнат романски дворец, реконструиран след два века в готически стил. През годините са прибавяни нови зали и цели сгради. От 1918 година дворецът е седалище на президентите. Зад почетната стража има висок пилон, на който се вее чешкото знаме. Спрямо височината му може да разберете дали президентът работи или не си е „у дома“.

Тук е моментът да решите дали разполагате с достатъчно време да влезете да разгледате. Според мен една разходка из двора и градините е напълно достатъчна. Отвън е много по-красиво и честно казано вътре няма нищо, което да си заслужава да се види. Единствените две неща, които препоръчвам са катедралата и Златната уличка. Ето снимка на картата на комплекса.

Вътре може да се разходите навсякъде като за всяка сграда има отделен вход. Аз, разбира се, исках да видя всичко и си взех комбиниран билет, с който мога да обиколя навсякъде. Най-красива се оказа катедралата  Св. Вит – в една част от нея може да се влезе и без билет. Според мен бил ли си в една катедрала – видял си всичките, но тази определено е много пищна и с много статуи, орнаменти и детайли.

Второто нещо, което ми хареса е Златната улица. За да излезете на нея също ви трябва билет. Тя е малка уличка с малки цветни къщички, които са запазени от миналото и ни разкриват бита и историята на различните занаяти. Синята къщичка с номер 22 е бил домът на Кафка. Точно срещу главния вход към уличката има тясно малко стълбище нагоре, което ще ви отведе в дълъг коридор с експонирани рицарски брони и няколко стаи с оръжия и неприятни уреди и машинарии, свързани с допринасяне на некомфорт и неприятни поражения върху човешкото тяло (предполагам се сещате за какво говоря).

В отсрещния край на уличката пък се намира затворът и подземна зала за мъчения. А когато излезете от нея, погледнете от ръба на терасата към покривите на прекрасна Прага и се отърсете от мрачните мисли и тръпките полазили по гърба ви при вида на железните клетки за изтезания.

За всички фенове на фотографията има такса от 2 евро, ако искате да снимате вътре. На мен много ми се щеше, тъй като винаги ме сърбят ръцете да щракна поредния кадър, но с ръка на сърцето – никъде, в която и да е сграда, нямаше нищо което да очаква да бъде кадрирано от моя милост, с изключение на катедралата (пак се повтарям), но в нея снимките са разрешени за всеки.

Цената на комбинирания билет е около 30 лв. Ето тук всеки може да си направи сметка какво да посети. Вие дали ще послушате моя съвет си е напълно ваша работа, но тъй като сестрата цени моя съвет и преценка за разчет на време и средства, и се осланя на моя усет и оценка за красивото, бих посъветвала нея да не си губи времето обикаляйки празни коридори и голи зали, и да използва това време за по-приятни за нея неща. Така че ще обобщя – разглеждайте комплекса отвън, докато ви доставя удоволствие и ако имате да заделите време вижте катедралата и златната уличка.

Излизайки от замъка ще се спуснете по един от 18-те моста над реката и пак ще попаднете в центъра на града, където непременно трябва да се видят още три (според мен) неща:

Часовниковата кула Орлой, която е построена през XV век. Три са основните компоненти – астрономически часовник, показващ  движението на Слънцето, планетите и зодиите, календар на месеците и „разходка на апостолите“, които се раздвижват на фона на музика на всеки кръгъл час.

Прашна брана е 65 м. висока кула. Била е един от входовете към стария град, който е бил заграден изцяло от стена и през нея церемониално са преминавали бъдещите крале преди коронацията си. През XVII век е използвана като склад за барут откъдето идва и името ѝ. Може да се качите до върха и по 168-те стъпала. Аз не го направих, но казват, че гледката си заслужава.

Националният музей. Фасадата е впечатляваща. За съжаление нямаше време и не мога да ви кажа как е отвътре, но знам че има богата колекция от експонати.

Ако сте решили да влезнете там или в някои друг музей, проверете в интернет работното време – повечето са затворени в понеделник, а последните посетители за деня се пускат най-късно в 17 часа.

Когато дойде време за хапване имате безкраен избор. На всяка крачка има заведение. Съветвам ви да избягвате обаче тези на главните площади и улици, тъй като цените там са поне двойни. Една обилна вечеря за двама излиза около 60 лв. Бирата е изключителна и различна навсякъде и много евтина – около 25 крони за халба, което е около 2 лв. Кухнята е разнообразна и вкусна – преобладават месните блюда. Ако искате да опитате нещо местно, проверете предварително дали го има в менюто, а гулашът в хлебче – около 80 крони.

Друго много характерно е да си вземете гореща шунка от дървена будка. Чака се на опашка, за да си вземеш, но това определено не е по вкуса на всеки или поне на по моя. Тази така наречена шунка си е парче месо с много сланина и мазнина изтичаща от нея. Няма никакви подправки и има доста неприятен жилав вкус. Не може да си вземеш да речем на грамаж, за да я опиташ, ами ти връчват единична порция, която може да стигне за вечеря на четиричленно семейство и в замяна изискват и съответната сума.

След хубава вечеря и сладка бира следва задължителна нощна разходка. Това е моментът , когато разбираш откъде идва наименованието – Златна Прага. Целият център е окъпан в мека жълта светлина идваща от безбройните красиви фенери. Това е най-прекрасният момент от деня, в който можеш да усетиш и да се потопиш в истинската атмосфера на града. Все още е пълно с туристи  и млади хора, за които тепърва предстои нощната забава. Оставям снимките да разкажат сами…

 

 

 

След всички тези красоти, няма да ви спестя и горчивите истини… никога не съм виждала толкова много просяци в един град, няма да преувелича като кажа, че са стотици. Наркоманите са на всяка крачка и за най-голям ужас средната възраст е около 25 години и когато ги погледнеш ти се къса сърцето. Когато излезеш от идеалния център из въздуха се носи миризма на обществена тоалетна и няма сграда, която да не е опикана, а градинките… избягвайте ги, особено нощем…

Преди да си тръгнете, ще си потърсите да си вземете и нещо за спомен. Има изключително много магазини за сувенири. Цените във всеки варират. 75% от продавачите в тях са българи, така че може да се попазарите за цената. Най-добрият сувенир може да си вземете обаче от супермаркета… виждам,че се сещате за какво говоря! Бира! Има толкова много видове, че определено багажникът няма да стигне, но не може да не се намери място поне за десетина… Друго страхотно питие е ракията от ягоди – горещо я препоръчвам! Не забравяйте, че магазините в неделя не работят, а в събота затварят в 14 часа!